Една приказка по цигански :

smqh.info/biseri-i-lafove/%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BB%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%86%D0%B5%D0%BF%D0%BA%D0%B8-2

Виш Ся кво, Мемет благородни, некогаси на един ного тъпо кралица му се
ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлу
грозен – смърт. Като го погледнеш и напрао ти спира
чесовника. И за тва кат дошли феите на кръщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста,
сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той казал:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай
шеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и ше
баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси ! – казал кралицата. Щот са,
то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото Фея. (То ного са
ядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и не
мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне -
веднага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту
принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава
бая годин и малкото принцеса пурасва и става
най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че
даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва да
бега и спуснал шилото. И нали се сещаш, Мемет ? Тва
кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот не
само грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Ама
хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от
хъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и го
носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и
даже неколко народ ударили един кючек отгорето. То
даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те
казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика :
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто
щерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да са
изнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.

- Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба и
киликандзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто
щерка, ма ?
- Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. И
по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не могло
да преживее тва майчинската сърце и издъхва от
мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава
един принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Бил
алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кво
добара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”,
ама на него му било през …. нали, щот и без тва не
са родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе.
А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша :
“Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир. Първо си
помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща – тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сети
че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко
некро… тва , любофта. И са фърлило на земята и копа.
И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка на
необходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слуша
отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото
капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докат
още не са опраил го … така. И , чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба.
Крастаф. По едно време пича се осеферил така леко и
гледа – некаф кофчег и един жаба.
“Ебагомайката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, че
друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да са
женим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва. И после
тръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Ами
каде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа като са
ядосва, и трааас – набримчи го един тукат. И красивото
принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са
избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не
верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак
го напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба.
А! Аре трето път – пак така.
И принца си мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан.
– и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.
И така…”